Николай Гумилев - Вечер

Автор: Мария Шандуркова


Николай Гумилёв (3/15.04.1886-26.08.1921)

Вечер



Перевод на болгарский язык:

Марии Шандурковой



ВЕЧЕР



И пак един ненужен ден,

великолепен и ненужен!

Гальовна сянка, спри при мен

и облечи духът смутен

в одежда бисерна и чудна.



И ти дойде - ти гониш пак

зловещи птици - мои скърби.

О, нощ, владетелко на мрак,

пред тебе всеки става слаб,

пред твоите победни стъпки.



Долита звездна тишина,

ръката ти - луната вечна,

и аз отново във съня

отивам в дивната страна -

на скръбно щастие далечно.



1908



Из сборник "Романтични цветя", стихове, посветени на Анна Горенко (Ахматова), която 1910 г. става негова жена.



Превод: Мария Шандуркова, 27.03.2017 г.



-------------------------------------



И пАк едИн ненУжен дЕн,

великолЕпен и ненУжен!

ГалЬОвна сЯнка, спрИ при мЕн

и облечИ духЪт смутЕн

в одЕжда бИсерна и чУдна.



И тИ дойдЕ - ти гОниш пАк

зловЕщи птИци - мОи скЪрби.

О, нОщ, владЕтелко на мрАк,

пред тЕбе всЕки стАва слАб,

пред твОите побЕдни стЪпки.



ДолИта звЕздна тишинА,

ръкАта ти - лунАта вЕчна,

и Аз отнОво във сънЯ

отИвам в дИвната странА -

на скрЪбно щАстие далЕчно.



---------------------------



Вечер



Еще один ненужный день,

Великолепный и ненужный!

Приди, ласкающая тень,

И душу смутную одень

Своею ризою жемчужной.



И ты пришла… ты гонишь прочь

Зловещих птиц — мои печали.

О, повелительница ночь,

Никто не в силах превозмочь

Победный шаг твоих сандалий!



От звезд слетает тишина,

Блестит луна — твое запястье,

И мне во сне опять дана

Обетованная страна —

Давно оплаканное счастье.



1908

Из сборник "Романтические цветы", стихи из этого сборника посвящены Анне Горенко /Ахматовой/, которая в 1910 году стала его женой.