Михаил Анищенко-Шелехметский - Нам еще рано по неб

Автор: Мария Шандуркова


Михаил Анищенко-Шелехметский

***Нам еще рано по небу летать



Перевод на болгарский язык:

Марии Шандурковой





***



Много е рано в небе да летим.

Струпан снега покрай нас като хълми.

Трябва пътечка към път да пробийм

с крачки хиляда и триста да стъпим.



Вляво и вдясно, о мила, недей!

Вляво - до гърло, а вдясно - до пояс.

Сякаш земята е цялата в клей,

падала сякаш е нашата съвест.



В мъртвото село. Ний двама в снега,

в черната бездна вървим безвъзвратно.

Даже до път не ще стигнем сега.

Нито пък можем да тръгнем обратно.



Господи, Господи, колко съм сляп,

и не разбирам, затънал до пояс:

сняг ли януарски затрупва ни пак,

или отдавна очаквана съвест...



Пада снега и замита навред

и побеснял, всички преспи оглажда...

В март може би ще намерят ни с теб,

слети навеки в целувката наша.



Превод: Мария Шандуркова, 09.03.2017 г.



---------------------------------



МнОго е рАно в небЕ да летИм.

СтрУпан снегА покрай нАс като хЪлми.

ТрЯбва пътЕчка към пЪт да пробИйм

с крАчки хилЯда и трИста да стЪпим.



ВлЯво и вдЯсно, о мИла, недЕй!

ВлЯво - до гЪрло, а вдЯсно - до пОяс.

СЯкаш земЯта е цЯлата в клЕй

пАдала сЯкаш е нАшата сЪвест.



В мЪртвото сЕло. Ний двАма в снегА,

в чЕрната бЕздна вървИм безвъзврАтно.

ДАже до пЪт не ще стИгнем сегА.

НИто пък мОжем да трЪгнем обрАтно.



ГОсподи, ГОсподи, кОлко съм слЯп,

и не разбИрам, затЪнал до пОяс:

снЯг ли януАрски затрУпва ни пАк,

Или отдАвна очАквана сЪвест...



ПАда снегА и замИта наврЕд

и побеснЯл всички прЕспи оглАжда...

В мАрт може бИ ще намЕрят ни с тЕб,

слЕти навЕки в целУвката нАша.





-------------------------------



***



Нам еще рано по небу летать.

Стынут сугробы подобием сопок.

Надо тропинку к дороге топтать

В тысячу триста шагов и притопок.



Влево и вправо, родная, ни-ни!

Слева — по горло, а справа — по пояс.

Словно на землю из мутной мазни

Выпала наша бездомная совесть.



В мертвой деревне. По снегу вдвоем

В черную бездну идем безвозвратно.

Мы и к дороге уже не дойдем.

И никогда не вернемся обратно.



Господи, Господи, я как слепой,

И не понять, провалившись по пояс:

Снег нас январский заносит с тобой

Или давно поджидавшая совесть…



Падает снег, и поземки метут,

Остервенело заносы вальцуя…

Может быть, в марте нас люди найдут,

Слитых навеки в одном поцелуе.