Владимир Слободчиков О, лишь для нас с тобою, доро

Автор: Красимир Георгиев


„О, ЛИШЬ ДЛЯ НАС С ТОБОЮ, ДОРОГАЯ...”

Владимир Александрович Слободчиков (1913-2007 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





ЗА НАС, ЛЮБИМА, В ТАЗИ ШИР ПРАСТАРА



За нас, любима, в тази шир прастара,

за нас десетки хиляди лета

летят вселени, в морска жар изгарят,

сияе слънце светло над света.



Сияе слънце, пролетно изпраща

към цветна пъпка земна топлина

и цвете чуждоземно нецъфтящо

ще разцъфти в безкрайни времена.



Ще разцъфти любовен цвят нетленно,

на мойта и на твойта обич стрък,

единствен в необятната вселена,

завършващ сътворителния кръг.





Ударения

ЗА НАС, ЛЮБИМА, В ТАЗИ ШИР ПРАСТАРА



За на́с, люби́ма, в та́зи ши́р праста́ра,

за на́с десе́тки хи́ляди лета́

летя́т вселе́ни, в мо́рска жа́р изга́рят,

сия́е слъ́нце све́тло над света́.



Сия́е слъ́нце, про́летно изпра́шта

към цве́тна пъ́пка зе́мна топлина́

и цве́те чуждозе́мно нецъфтя́што

ште разцъфти́ в безкра́йни времена́.



Ште разцъфти́ любо́вен цвя́т нетле́нно,

на мо́йта и на тво́йта о́бич стръ́к,

еди́нствен в необя́тната вселе́на,

завъ́ршвашт сътвори́телния кръ́г.



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Владимир Слободчиков

О, ЛИШЬ ДЛЯ НАС С ТОБОЮ, ДОРОГАЯ...



О, лишь для нас с тобою, дорогая,

Для нас двоих десятки тысяч лет

Летят миры, в морях пространств сгорая,

Сияет солнце, разливая свет.



Сияет солнце, согревая вешним

Своим теплом бутон земли, чтоб он

Цветком не расцветавшим и нездешним

Расцвел бы раз в безбрежности времен.



Расцвел бы раз цветком любви нетленной,

Любви моей, любви твоей, мой друг,

Единственным в истории вселенной,

Но завершающим созданья круг.









---------------

Руският поет и преводач Владимир Слободчиков (Владимир Александрович Слободчиков) е роден на 30 септември/13 октомври 1913 г. в гр. Самара. През 1920 г. заедно с родителите си емигрира в гр. Харбин, Китай. Пише стихове от ученическите години. Завършва юридическия факултет на Харбинския университет и факултета по френски език към Шанхайския университет (1936 г.). Член е на литературните обединения „Чураевка” и „Понедельник”. Превежда поезия от френски език. Публикува стихове в периодични издания и литературни сборници като „Парус”, „Чураевка”, „Излучины”, „Мысль и творчество”, „Феникс” и др. През 1953 г. се връща в СССР. Негови стихове са включени в книгите „Русский Харбин” (1998 г.) и „Русская поэзия Китая” (2001 г.). Автор е на няколко научни монографии, на учебното помагало „Книга для учителя к учебнику французского языка для 4 класса средней школы” и автобиографичната книга „О судьбе изгнанников печальной”. Умира на 30 юни 2007 г. в Москва.