Леся Украинка - Давня весна

Автор: Мария Шандуркова


Леся Українка

Давня весна



Перевод на болгарский язык:

Марии Шандурковой



СТАРА ПРОЛЕТ



Бе пролет щедра, весела и мила,

с лъчи игра, разпръсна цветове,

летеше бързо, сякаш бе стокрила

след нея птици махаха с криле!



Кипи живот и всички забръмчаха,

зелено вред и ехото - от смях!

И песни весели навред звучаха,

а болна и самотна аз лежах.



Аз мислих си: "Тук пролет е настала,

за всички тя подарък носи пак,

за мене само дар не е избрала,

забравила ме в радостта си тя.»



Но, не забрави! През стъкло до мене

погледна ме от ябълката клон,

там се показа листчето зелено

и се посипа цвят от небосклон.



Нахълта вятър в отесняла хижа,

той с песента на пролет зашумя

и птичи песни разгласи наблизо,

от края горски поздрав долетя.



В душата ми забрава не настъпи

за този миг, дарен ми в пролетта,

такава пролет няма, не ще бъде,

каквато зад прозореца цъфтя.



1894 року.

Превод от украински език: Мария Шандуркова

03.03.2017 г.



--------------------------------



Бе прОлет щЕдра, вЕсела и мИла,

с лъчИ игрА, разпрЪсна цветовЕ,

летЕше бЪрзо, сЯкаш бе стокрИла

след нЕя птИци мАхаха с крилЕ!



КипИ живОт и всИчки забръмчаха,

зелЕно врЕд и Ехото - от смЯх!

И пЕсни вЕсели наврЕд звучАха,

а бОлна и самОтна Аз лежАх.



Аз мИслих си: "Тук прОлет е настАла,

за всИчки тЯ подАрък нОси пАк,

за мЕне сАмо дАр не Е избрАла,

забрАвила ме в радосттА си тЯ.»



Но, не забрАви! През стъклО до мЕне

поглЕдна ме от Ябълката клОн,

там се покАза лИстчето зелЕно

и се посИпа цвЯт от небосклОн.



НахЪлта вЯтър в отеснЯла хИжа,

той с песентА на прОлет зашумЯ

и птИчи пЕсни разгласИ наблИзо,

от крАя гОрски пОздрав долетЯ.



В душАта ми забрАва не настЪпи

за тОзи миг, дарЕн ми в пролеттА,

такАва прОлет нЯма, не ще бЪде,

каквАто зад прозОреца цъфтЯ.



------------------------------------



Давня весна



Була весна весела, щедра, мила,

Промінням грала, сипала квітки,

Вона летіла хутко, мов стокрила,

За нею вслід співучії пташки!



Все ожило, усе загомоніло –

Зелений шум, веселая луна!

Співало все, сміялось і бриніло,

А я лежала хвора й самотна.



Я думала: «Весна для всіх настала,

Дарунки всім несе вона, ясна,

Для мене тільки дару не придбала,

Мене забула радісна весна».



Ні, не забула! У вікно до мене

Заглянули від яблуні гілки,

Замиготіло листячко зелене,

Посипались білесенькі квітки.



Прилинув вітер, і в тісній хатині

Він про весняну волю заспівав,

А з ним прилинули пісні пташині,

І любий гай свій відгук з ним прислав.



Моя душа ніколи не забуде

Того дарунку, що весна дала;

Весни такої не було й не буде,

Як та була, що за вікном цвіла.



1894 року.

Изображение: (на матеріалі експозиції Львівської національної галереї)

Картина от експозиция в Лвовската национална галерия