Александр Немировский Были вы Били ли сте

Автор: Красимир Георгиев


„БЫЛИ ВЫ...”

Александр Иосифович Немировский (1919-2007 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





БИЛИ ЛИ СТЕ



Били ли сте, или безсветни сте,

етруски, ацтеки, инки?

Какво след смъртта ви ще свети,

могили с безлики лица?

В огромния трюм на небето ли

се мятате, сякаш прашинки,

безжизнени ли сте планети

в тълпата от живи слънца?



Загубвайки земната тяжест,

и ние ще сме безтегловни,

в безкрайни селения наши

вовек ще заемем места.

И бъдещ критик ще докаже

с логична безцел поголовно,

че нашето царство мираж е,

а ние сме къс пустота.





Ударения

БИЛИ ЛИ СТЕ



Били́ ли сте, или безсве́тни сте,

етру́ски, ацте́ки, и́нки?

Какво́ след смъртта́ ви ште све́ти,

моги́ли с безли́ки лица́?

В огро́мния трю́м на небе́то ли

се мя́тате, ся́каш праши́нки,

безжи́знени ли сте плане́ти

в тълпа́та от жи́ви слънца́?



Загу́бвайки зе́мната тя́жест,

и ни́е ште сме безтегло́вни,

в безкра́йни селе́ния на́ши

вове́к ште зае́мем места́.

И бъ́дешт крити́к ште дока́же

с логи́чна безце́л поголо́вно,

че на́шето ца́рство мира́ж е,

а ни́е сме къ́с пустота́.



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Александр Немировский

БЫЛИ ВЫ...



Были вы или не были,

Этруски, ацтеки, инки?

И что вы оставили миру,

Кроме своих могил?

В огромном коробе неба ли

Вы мечетесь, как пылинки,

Безжизненные планеты

В сонме живых светил?



Теряя земную тяжесть,

Станем и мы невесомы,

И в бесконечном пространстве

Также займем места.

И будущий критик скажет,

С логикой нашей знакомый,

Что не было нашего царства,

Что мы – это пустота.



1976 г.









---------------

Руският поет, писател, историограф и преводач Александър Немировски (Александр Иосифович/Осипович Немировский) е роден на 8 ноември 1919 г. в гр. Тираспол, Херсонска губерния, Югоизточна Молдова. Първите му публикувани стихотворения са във в. „Московский университет” през 1938 г. Завършва историческия факултет на Московския държавен университет и литературния институт „Максим Горки”. През 1941 г. завършва Томското военно училище и е доброволец на фронта. След войната защитава кандидатска дисертация, а през 1965 г. защитава докторска дисертация. Историк на Древния Рим и етруската култура. Основател е на катедрата по история на древния свят и древните езици към Воронежския държавен университет (1968 г.). Доктор на историческите науки, професор. Превежда творчеството на антични поети като Вергилий, Катул, Хораций, Овидий, Марциал и др. Автор е на над 70 книги с поезия, проза, учебни пособия и научни монографии, сред които стихосбирките „Стихи” (1953 г.), „Лирика” (1955 г.), „Свиток” (1992 г.), „Стихи и переводы” (1992 г.), „Избранное” (2000 г.), „Образы и раздумья” (2002 г.), „От костра, исходившего искрами” (2002 г.), „Военная память” (2002 г.), „Погружение” (2003 г.), „Год стиха” (2005 г.), „Зеркало Клио” (2005 г.), романите „Слоны Ганнибала” (1963 г.), „Этрусское зеркало” (1969 г.), „Пурпур и яд” (1973 г.), „В круге земель” (трилогия, 1995 г.), „За столбами Мелькарта” (1997 г.), „Пифагор” (1998 г.), „Нить Ариадны” (2007 г.), „Тиберий Гракх” (2010 г.), „Карфаген должен быть разрушен” (2010 г.) и др. Умира на 8 февруари 2007 г. в Москва.