Иннокентий Анненский Мучительный сонет Мъчителен с

Автор: Красимир Георгиев


„МУЧИТЕЛЬНЫЙ СОНЕТ”

Иннокентий Федорович Анненский (1855-1909 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





МЪЧИТЕЛЕН СОНЕТ



Едва на рой пчели жуженето престава,

и тъпият комар досадно зазвъня...

Какви измами, о, сърце, ти не прощаваш

сред пустата тревожна тягост на деня?



Под жълтата жарава искам сняг стопен

през потното стъкло с проблясваща забрава,

тъй близко да е кичурът коса до мен,

до мен тъй близко да трепти и се развява.



Аз искам димни облаци от висоти

погаснали, в които миналото друм е,

притворени очи и песни от мечти,



и песни от мечти, неопознали думи...

О, дай ми само миг – в живота, не в съня,

да стана огън или в жар да изгоря!





Ударения

МЪЧИТЕЛЕН СОНЕТ



Едва́ на ро́й пчели́ жуже́нето преста́ва,

и тъ́пият кома́р доса́дно зазвъня́...

Какви́ изма́ми, о́, сърце́, ти не прошта́ваш

сред пу́стата трево́жна тя́гост на деня́?



Под жъ́лтата жара́ва и́скам сня́г стопе́н

през по́тното стъкло́ с пробля́свашта забра́ва,

тъй бли́зко да е ки́чурът коса́ до ме́н,

до ме́н тъй бли́зко да трепти́ и се развя́ва.



Аз и́скам ди́мни о́блаци от висоти́

пога́снали, в кои́то ми́налото дру́м е,

притво́рени очи́ и пе́сни от мечти́,



и пе́сни от мечти́, неопозна́ли ду́ми...

О, да́й ми са́мо ми́г – в живо́та, не́ в съня́,

да ста́на о́гън или в жа́р да изгоря́!



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Иннокентий Анненский

МУЧИТЕЛЬНЫЙ СОНЕТ



Едва пчелиное гуденье замолчало,

Уж ноющий комар приблизился, звеня…

Каких обманов ты, о сердце, не прощало

Тревожной пустоте оконченного дня?



Мне нужен талый снег под желтизной огня,

Сквозь потное стекло светящего устало,

И чтобы прядь волос так близко от меня,

Так близко от меня, развившись, трепетала.



Мне надо дымных туч с померкшей высоты,

Круженья дымных туч, в которых нет былого,

Полузакрытых глаз и музыки мечты,



И музыки мечты, еще не знавшей слова…

О, дай мне только миг, но в жизни, не во сне,

Чтоб мог я стать огнем или сгореть в огне!









---------------

Руският поет, драматург, литературен критик и преводач Инокентий Аненски (Иннокентий Фёдорович Анненский) е роден на 20 август/1 септември 1855 г. в гр. Омск. Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1879 г.). Работи като гимназиален преподавател по древни езици и руска словесност, окръжен инспектор по образованието, директор на царскоселската гимназия и университетски лектор. Превежда творчеството на Еврипид, Хораций, Гьоте, Мюлер, Хайне, Бодлер, Верлен, Рембо, Рение и др. Автор е на стихосбирката „Тихие песни” (1904 г.), на книгите с публицистика и литературна критика „Античная трагедия” (1902 г.), „Книга отражений” (1906 г.), „Вторая книга отражений” (1909 г.), на пиесите „Меланиппа-философ” (1901 г.), „Царь Иксион” (1902 г.), „Лаодамия” (1906 г.) и „Фамира-кифаред” (1906 г.). Един от видните представители на руския символизъм, поезията му е наситена с поетично трагично напрежение и тънък психологизъм. Умира на 30 ноември/13 декември 1909 г. в Петербург. Лириката му е събрана в стихосбирките „Кипарисовый ларец” (1910 г.) и „Посмертные стихи” (1923 г.).