Леся Украинка - Вс наш сльози тугою палкою

Автор: Мария Шандуркова


Леся Українка

«Всі наші сльози тугою палкою…»

(Из "Сльози-перли" - Посвята Іванові Франкові)



Перевод на болгарский язык:

Марии Шандурковой



СЪЛЗИТЕ НАШИ ОТ СКЪРБИ СЕ ПАЛЯТ...



Сълзите наши от скърби се палят,

идват в сърцето, - сърцето подгряват...

Нека да пламне, покоят да бяга,

търпи ли душата, сили остават.



Ако са свършили сили, тъгата

докрай порази сърце занемяло,

може да рухне тогава душата,

ще я събуди сърце преживяло.



Щом тя въстане, не ще да се спира,

както преди да заспива, не става,

тя ще се бори докрай, да умира:

или загива, или побеждава.



Или към гибел, или към победа -

тези два пътя стоят, две посоки...

Кой път от двата е участ, повеля?

Ние ще станем, душата щом скочи.



Да плачем, братя! насилие леко.

Щом душата търпи, сили намира;

нека да плаче, разбито, сърцето,

нека пламти без покой и немирно!



1891

Превод от украински език: Мария Шандуркова

28.02.2017 г.

(Из "Сълзи-перли" - посветено на Иван Франко)



-------------------------------------------



СЪлзите нАши от скЪрби се пАлят,

Идват в сърцЕто, - сърцЕто подгрЯват...

НЕка да плАмне, покОят да бЯга,

търпИ ли душАта, сИли остАват.



Ако са свЪршили сИли, тъгАта

докрАй поразИ сърцЕ занемЯло,

мОже да рУхне тогАва душАта,

щЕ я събУди сърцЕ преживЯло.



ЩОм тя въстАне, не щЕ да се спИра,

кАкто предИ да заспИва, не стАва,

тЯ ще се бОри докрАй, да умИра:

Или загИва, илИ побеждАва.



Или към гИбел, илИ към побЕда -

тЕзи два пЪтя стоЯт, две посОки...

КОй път от двАта е учАст, повЕля?

НИе ще стАнем, душАта щом скОчи.



Да плАчем, брАтя! насИлие лЕко.

Щом душАта търпИ, сИли намИра;

нЕка да плАче, разбИто, сърцЕто,

нЕка пламтИ без покОй и немИрно!



--------------------------------------------



«Всі наші сльози тугою палкою…»

(Из "Сльози-перли" - Посвята Іванові Франкові)



***



Всі наші сльози тугою палкою

Спадуть на серце, – серце запалає…

Нехай палає, не дає спокою,

Поки душа терпіти силу має.



Коли ж не стане сили, коли туга

Вразить украй те серденько замліле,

Тоді душа повстане недолуга,

Її розбудить серденько зболіле.



Як же повстане – їй не буде впину,

Заснути знов, як перш, вона не зможе,

Вона боротись буде до загину:

Або загине, або переможе.



Або погибель, або перемога –

Сі дві дороги перед нами стане…

Котра з сих двох нам судиться дорога?

Дарма! повстанем, бо душа повстане.



Так, плачмо, браття! мало ще наруги.

Бо ще душа терпіти силу має;

Хай серце плаче, б’ється, рветься з туги,

Хай не дає спокою, хай палає!



1891

Изображение: Памятник Леси Украинки - Новоград-Волинский