Дано заваля

Автор: Ани Монева


Рояци от хора – не им нарисувах лица

и никой сред тях не потърсих.

Покрай мен минават - ненужна мълва

и няма какво да разтърсят.



Навярно защото съм облак –далеко стоя

и зная - от тук ще замина.

Дано не се случи и тази огромна тълпа

да глътне небето ми синьо.



Дано не посегна към онази палитра

и четката, мамеща с косъм,

по който от цвят световете да никнат.

Дано не чертаят износено.



И нека остана си облак в една синева,

във която обичта да оцелява,

във която ражда се след дъжд дъга,

където и студ не навява.



Рояци от хора - не им нарисувах лица.

Любимите светят до мен

и вдигат ме - облак. Дано заваля,

във моя и в техния ден.