Александр Гатов В мастерской Сергея Конёенкова В а

Автор: Красимир Георгиев


„В МАСТЕРСКОЙ СЕРГЕЯ КОНЁНКОВА”

Александр Борисович Гатов (1899-1972 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





В АТЕЛИЕТО НА СЕРГЕЙ КОНЬОНКОВ



На булевард „Тверски” приказен свят,

в свято сърце на Русия вселена,

благоговейно в тоз дом съм залят

с порив на пламъци жарки свещени!



Сбират дървото и мраморът плът

неизчерпаемо и вдъхновено,

както и на Паганини лъкът

с правда и с мъдрост е благословено!



Спри се! Пред теб е Самсон-великан –

в пръст са нозете и в твърд е главата.

Всичко, покорно на ум и на длан,

пълно е с мощ и е с младост облято!



Правда на правдите с трели безброй

в свят, свободата в закони превръщащ,

вечна верига разкъсвайки, той

става и поглед на слепия връща.



А по-нататък – в шумаците вън,

тътри се сбръчкана вещица боса,

в хилядолетния шеметен сън

нова луна недогледана носи.



Творчество! Силата да победиш

страст и съблазън, преварвайки срока.

Как, за да станеш маестро, твориш?

С длан на работник, сърце на пророка.



Нож и длето... Туй е всичко. С ръка

скулпторът пуска Жар-птица в простора.

В ателието е звездна дъга.

Слънцето там със Самсон си говори.



* Сергей Тимофеевич Коньонков (1874-1971 г.) – руски скулптор, народен художник на СССР.





Ударения

В АТЕЛИЕТО НА СЕРГЕЙ КОНЬОНКОВ



На булева́рд „Тве́рски” при́казен свя́т,

в свя́то сърце́ на Руси́я вселе́на,

благогове́йно в тоз до́м съм заля́т

с по́рив на пла́мъци жа́рки свеште́ни!



Сби́рат дърво́то и мра́морът плъ́т

неизчерпа́емо и вдъхнове́но,

ка́кто и на Пагани́ни лъкъ́т

с пра́вда и с мъ́дрост е благослове́но!



Спри́ се! Пред те́б е Самсо́н-велика́н –

в пръ́ст са нозе́те и в твъ́рд е глава́та.

Вси́чко, поко́рно на у́м и на дла́н,

пъ́лно е с мо́шт и е с мла́дост обля́то!



Пра́вда на пра́вдите с тре́ли безбро́й

в свя́т, свобода́та в зако́ни превръ́шташт,

ве́чна вери́га разкъ́свайки, то́й

ста́ва и по́глед на сле́пия връ́шта.



А по-ната́тък – в шума́ците въ́н,

тъ́три се сбръ́чкана ве́штица бо́са,

в хилядоле́тния ше́метен съ́н

но́ва луна́ недогле́дана но́си.



Тво́рчество! Си́лата да победи́ш

стра́ст и събла́зън, прева́рвайки сро́ка.

Ка́к, за да ста́неш мае́стро, твори́ш?

С дла́н на рабо́тник, сърце́ на проро́ка.



Но́ж и длето́... Туй е вси́чко. С ръка́

ску́лпторът пу́ска Жар-пти́ца в просто́ра.

В ателие́то е зве́здна дъга́.

Слъ́нцето та́м със Самсо́н си гово́ри.



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Александр Гатов

В МАСТЕРСКОЙ СЕРГЕЯ КОНЁНКОВА



Сказка живёт на бульваре Тверском,

В сердце России и в сердце Вселенной,

Благоговейно вхожу в этот дом:

Пусть обожжёт меня пламень священный!



В дереве, в мраморе воплощено

Неиссякаемое вдохновенье,

Водит смычком Паганини оно,

Правде и мудрости благословенье!



Остановись! Вот Самсон-великан –

В землю стопами и в твердь головою.

Всё покорится уму и рукам,

Мощью наполнившимся молодою!



Вещею правдою правд озарён

В мире, где стала Свобода законом,

Цепь разрывая извечную, он

Встал, чтобы зренье вернуть ослеплённым.



А чуть подальше – с опушек лесных

Сморщенная и босая вещунья

Древности тысячелетние сны

Тщится ещё досмотреть в новолунье.



Творчество! Сила в себе побеждать

Страсть и соблазн, заглушив их до срока.

Много ли надо, чтоб Мастером стать?

Руки рабочего, сердце пророка.



Нож, долото… Вот и всё. Но рукой

Скульптор окно растворяет Жар-птице.

Звёздная кровля в его мастерской.

Солнце на плечи Самсону садится.









---------------

Руският поет, литературовед и преводач Александър Гатов (Александр Борисович Гатов) е роден на 14/26 ноември 1899 г. в гр. Харков. Първите му поетични публикации са от 1916 г. Завършва Харковския институт за народно стопанство (1922 г.). През 20-те години завежда издателския отдел на Народния комисариат по труда. Превежда поезия от френски, украински, български, арменски, полски и др. езици. Автор е на над 35 книги с поезия, преводна поезия, литературна критика и литературознание, сред които стихосбирките „Барельефы из воска” (1918 г.), „Стихи” (1932 г.), „Книга стихов, 1927-1931” (1933 г.), „Закон тяготения” (1936 г.), „Стихи, 1934-1938” (1939 г.), „Валя” (1944 г.), „Конь Василёк” (1944 г.), „Высокий берег” (1956 г.), „Яблоня в горах” (1958 г.), „Есть милая страна” (1960 г.), „Апрель, счастливый месяц” (1962 г.), „Влюблённым всей земли” (1966 г.), „Любви приметы” (1968 г.), „Ожидание чуда” (1971 г.) и др. За антологията му „Болгарские поэты” и книгите с преводи на българска поезия е награден с българския орден „Кирил и Методий”. Умира на 12 септември 1972 г. в Москва.