Валентин Катарсин В моих карманах курево и медь В

Автор: Красимир Георгиев


„В МОИХ КАРМАНАХ КУРЕВО И МЕДЬ...”

Валентин Леонидович Попов/ Катарсин (1932-2005 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





В ДЖОБОВЕТЕ – СТОТИНКИ И ТЮТЮН



В джобовете –

стотинки и тютюн.

Да жиля не умеех

с жален ум.

Аз исках моят ред

да ви е светлина,

да разбера,

не времената да виня.

Аз исках

на земята войнство ново –

войничета от восък и олово.

И исках хората да не споделят

лъжи в слова,

поеми

и постели.

В това съм аз.

А другото е прах:

и туй, че бях несдържан,

жлъчен,

бесен,

че водка пих,

жени безкрили любех често

и бързо чувствах, мислех и живях.





Ударения

В ДЖОБОВЕТЕ – СТОТИНКИ И ТЮТЮН



В джобо́вете – стоти́нки и тютю́н.

Да жи́ля не уме́ех с жа́лен у́м.

Аз и́сках мо́ят ре́д да ви е светлина́,

да разбера́, не времена́та да виня́.



Аз и́сках на земя́та во́йнство но́во –

войни́чета от во́сък и оло́во.

И и́сках хо́рата да не споде́лят

лъжи́ в слова́, пое́ми и посте́ли.



В това́ съм а́з. А дру́гото е пра́х:

и ту́й, че бя́х несдъ́ржан, жлъ́чен, бе́сен,

че во́дка пи́х, жени́ безкри́ли лю́бех че́сто

и бъ́рзо чу́вствах, ми́слех и живя́х.



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Валентин Катарсин

В МОИХ КАРМАНАХ КУРЕВО И МЕДЬ...



В моих карманах

курево и медь.

Я жалить не умел,

умел жалеть.

Хотел, чтоб вам была строка

моя нужна,

хотел понять,

а не пенять на времена.

Хотел,

чтоб на земле осталось войско –

солдатики из олова и воска.

И так хотел, чтоб люди не хотели

вранья в речах,

в поэмах

и постели.

Я в этом весь.

Всё остальное – прах:

и то, что был несдержан,

вспыльчив,

желчен,

и то, что водку пил,

любил бескрылых женщин,

и чувствовал и думал второпях.



1978 г.









---------------

Руският поет, писател и художник Валентин Катарсин (Валентин Леонидович Попов/ Катарсин) е роден на 12 ноември 1932 г. в Ленинград. Учи в Нахимовско училище, завършва художествено-промишленото училище „Г. Мухин”. Първите му публикувани стихове са във в. „Смена” през 1957 г. Работи като дървосекач, ковач, библиотекар, художник към завод, художник в Ленинградската телевизия и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1975 г.). Автор е на стихосбирките „Сердцебиение” (1966 г.), „Море в капле” (1969 г.), „Добрые люди” (1973 г.) и „Утренние строки” (1979 г.), сборника с разкази „Огонёк в ладонях” (1987 г.), неиздадените романи „Всадник над лесом” и „Странная повесть” и др. Умира в края на 2005 г. в Санкт Петербург.