Александр Иванов Экологический этюд Екологичен етю

Автор: Красимир Георгиев


„ЭКОЛОГИЧЕСКИЙ ЭТЮД”

Александр Александрович Иванов (1936-1996 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





ЕКОЛОГИЧЕН ЕТЮД



„Повява нещо непонятно

на вкус, на мирис и цвят блед,

облъхва нещо необятно:

излезе на брега поет.”

(Евгени Кулкин)



С първосъздадена омая

дерзае славей горски стих.

Природата на рай ухае,

благоухае, казал бих.



Накратко, аромат приятен,

ала внезапно – шок и ад.

Възникна мирис непонятен,

непоносима странна смрад.



Изобщо откъде заброди,

не беше пасло стадо там...

Горката майчица-природа

дъха осмисли в своя храм.



Защо изчезна райска свежест,

помръкна благият просвет...

Сред храстите, природа гледащ,

замислено клечи поет!





Ударения

ЕКОЛОГИЧЕН ЕТЮД



„Повя́ва не́што непоня́тно

на вку́с, на ми́рис и цвят бле́д,

облъ́хва не́што необя́тно:

изле́зе на брега́ пое́т.”

(Евгени Кулкин)



С първосъзда́дена ома́я

дерза́е сла́вей го́рски сти́х.

Приро́дата на ра́й уха́е,

благоуха́е, ка́зал би́х.



Накра́тко, арома́т прия́тен,

ала́ внеза́пно – шо́к и а́д.

Възни́кна ми́рис непоня́тен,

непоноси́ма стра́нна смра́д.



Изо́бшто откъде́ забро́ди,

не бе́ше па́сло ста́до та́м...

Горка́та ма́йчица-приро́да

дъха́ осми́сли в сво́я хра́м.



Зашто́ изче́зна ра́йска све́жест,

помръ́кна бла́гият просве́т...

Сред хра́стите, приро́да гле́дашт,

зами́слено клечи́ пое́т!



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Александр Иванов

ЭКОЛОГИЧЕСКИЙ ЭТЮД



„Пахнуло чем-то непонятным

На вкус, на запах и на цвет,

Пахнуло чем-то необъятным:

И вышел на берег поэт.”

(Евгений Кулькин)



В природе было первозданно,

В дубраве соловей дерзал.

Природа пахла несказанно,

Благоухала, я б сказал.



Короче, запах был приятный,

Но наступил внезапно шок.

Возник какой-то непонятный,

Какой-то странный запашок.



Вообще-то неоткуда вроде,

И стадо вроде не прошло...

Но бедной матушке-природе

Понятно, что произошло.



И отчего не стало рая,

Померк как будто белый свет...

В кустах, природу обзирая,

Сидел задумчивый поэт!









---------------

Руският поет и публицист Александър Иванов (Александр Александрович Иванов) е роден на 9 декември 1936 г. в Москва. Завършва факултета по рисуване и живопис при Московския педагогически институт (1960 г.). Работи като преподавател по живопис и учител по геометрия. От 1962 г. публикува активно в литературни издания стихотворни пародии, памфлети, епиграми и фейлетони. Изявява се със свои творби на естрадни спектакли, участва като актьор във филмите „Тайна железной двери” (1970 г.), „Прохиндиада, или Бег на месте” (1984 г.) и „Две стрелы. Детектив каменного века” (1989 г.). Активно сътрудничи на в. „Литературная газета”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1970 г.). Води телевизионното предаване „Вокруг смеха” (1982-1991 г.), основава театралното студио УЮТ (Универсальный Юмористический Театр Александра Иванова). Автор е на книгите с пародии и епиграми „Любовь и горчица” (1968 г.), „О двух концах” (1969 г.), „Смеясь и плача” (1970 г.), „Не своим голосом” (1972 г.), „Откуда что” (1975 г.), „Красная Пашечка и другие” (1977 г.), „Пегас – не роскошь” (1979 г.), „С Пушкиным на дружеской ноге” (1981 г.), „Плоды вдохновения” (1983 г.), „Избранное у других” (1985 г.) и „Слово – не дело” (1988 г.). Умира на 13 юни 1996 г. в Москва.