Павел Рыков Письмо с фронта Писмо от фронта

Автор: Красимир Георгиев


„ПИСЬМО С ФРОНТА”

Павел Георгиевич Рыков (р. 1945 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





ПИСМО ОТ ФРОНТА



Към руснаци българи не стрелят,

ябълки им дават сладки, зрели.

Първо чашка им поднасят с мир.

От шише ракийка им наливат.

А момите – пъргави такива.

С песни топли в ласкавата шир.



Те почти страна са руска, честна.

Щом не стрелят, няма лоши вести,

няма скръб с триъгълни писма.

Танковете ни с усмивка гледат,

обща е желаната победа.

Армията ни не е сама.



Хората не са съвсем богати.

Инструменти: плуг, коса, лопата.

Към земицата обгрижват страст.

Като наште селските им длани.

Вижда се: трудът е непрестанен

и безделието няма власт.



Към руснаците стрелба не знаят.

И очите им с добро сияят.

И цветя ни носи всеки дом.

Наши братя: също са славяни.

В Бога вярват като християни.

Значи, от България с поклон...



Той по-късно, при Берлин загина,

пътя към победата преминал.

От куршуми в огнено петно.

Пред смъртта си спомни той: при Русе

българи не стреляха по руси,

черпеха братушките с вино.





Ударения

ПИСМО ОТ ФРОНТА



Към русна́ци бъ́лгари не стре́лят,

я́бълки им да́ват сла́дки, зре́ли.

Пъ́рво ча́шка им подна́сят с ми́р.

От шише́ раки́йка им нали́ват.

А моми́те – пъ́ргави таки́ва.

С пе́сни то́пли в ла́скавата ши́р.



Те почти́ страна́ са ру́ска, че́стна.

Штом не стре́лят, ня́ма ло́ши ве́сти,

ня́ма скръ́б с триъ́гълни писма́.

Та́нковете ни с усми́вка гле́дат,

о́бшта е жела́ната побе́да.

А́рмията ни не е сама́.



Хо́рата не са съвсе́м бога́ти.

Инструме́нти: плу́г, коса́, лопа́та.

Към земи́цата обгри́жват стра́ст.

Като на́ште се́лските им дла́ни.

Ви́жда се: трудъ́т е непреста́нен

и безде́лието ня́ма вла́ст.



Към русна́ците стрелба́ не зна́ят.

И очи́те им с добро́ сия́ят.

И цветя́ ни но́си все́ки до́м.

На́ши бра́тя: съ́што са славя́ни.

В Бо́га вя́рват като христия́ни.

Зна́чи, от Бълга́рия с покло́н...



Той по-къ́сно, при Берли́н заги́на,

пъ́тя към побе́дата преми́нал.

От куршу́ми в о́гнено петно́.

Пред смъртта́ си спо́мни той: при Ру́се

бъ́лгари не стре́ляха по ру́си,

че́рпеха брату́шките с вино́.



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Павел Рыков

ПИСЬМО С ФРОНТА



А болгары в русских не стреляли,

А закушать яблочком давали.

Но сначала чарку поднесут.

Из бутыли льют, а в ней ракия.

И девчата ладные такие.

И душевно, ласково поют.



Словом, почти русская сторонка.

Не стреляют, значит, похоронки

Перестали бесперечь писать.

Не стреляют! Мы на танке едем,

Значит, без потерь наш путь к победе.

Так – любой согласен воевать.



А народ не шибко здесь богатый.

Инструменты: плуг, коса, лопата.

Но землицу обиходят тут.

И ладони у крестьян, как наши.

Сразу видно: без устатку пашут

И безделью воли не дают.



А стрелять по русским – не стреляют.

И глаза у них добром сияют.

И цветы несут со всех сторон.

Вы не бойтесь: тут живут славяне.

В Бога веруют, как християне.

Так что, из Болгарии поклон.



Он погиб позднее, под Берлином

На пути к Победе длинном-длинном.

Там, где пули, как метель мели.

А пред смертью вспомнил он: под Русе

Там болгары не стреляли в русских

И вино домашнее несли.









---------------

Руският поет, писател, драматург и публицист Павел Риков (Павел Георгиевич Рыков) е роден на 7 октомври 1945 г. в Москва. Завършва Московския държавен институт за култура (1969 г.). Работи като журналист, режисьор, кореспондент на Радио „Маяк”, телевизионен водещ и старши редактор в Оренбургската държавна телевизия (от 1975 г.), председател на радио-телевизионната компания „Оренбург” (от 1988 г.), съосновател и декан на факултета по журналистика при Оренбургския държавен университет (2003-2014 г.), главен редактор на в. „Оренбургская неделя” (2015 г.) и др. Публикува поезия и проза в издания, сборници и антологии като „Москва”, „Молодая гвардия”, „Дон”, „Южный Урал”, „Вечерний Оренбург”, „Оренбургский край”, „Брега Тавриды”, „Гостиный Двор”, „Башня”, „Литературные знакомства”, „Образ”, „День Литературы”, „Спасенная весна”, „И с песней молодость вернется”, „Была страна, была война, была любовь” и др. На театралната сцена са поставяни неговите пиеси „Гибель Пеклевановска” (2007 г.), „Ярослав Мудрый” (2011 г.) и „Позови меня в прошлое” (2015 г.). Член е на Съюза на журналистите, на Съюза на писателите на Русия (2000 г.) и на Президиума на Международната академия за радио и телевизия. Заслужил деятел на културата на Руската федерация. Автор е на 15 книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Провинциальные стихи” (1998 г.), „Два голоса” (2002 г.), „Мы забываем, чтобы вспоминать” (2005 г.), „Мой дорожный сундучок” (2008 г.), „Личное дело” (2012 г.) и „На пути в Дамаск” (2017 г.). Живее в гр. Оренбург.